Българска банка за развитие Българска банка за развитие

Търси
Кандидатствай за кредит

Банкови стратегии - главният изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев пред БНТ

"Още от деня" - 21.03.2019 г., водещ Емил Кошлуков

 

Е. К.: Добър вечер, дами и господа. Вие сте с предаването „Още от деня” по БНТ1. Аз съм Емил Кошлуков. Благодаря ви, че ни гледате. Наш гост днес е Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор повече от година на Българската банка за развитие, ще говорим за приоритетите на банката. Добър вечер казвам, господин Мавродиев.
С. М.: Добър вечер, господин Кошлуков.


Е. К.: Вие сте година и повече вече в банката и тя влиза в двайсетата си годишнина. Успешна ли беше тази година, в която управлявате? Какви са резултатите?
С. М.:
Когато поех ръководството на банката преди малко повече от година, ние си поставихме за основна цел тя да бъде превърната в модерна, съвременна банка за развитие.


Е.К.: А защо не беше преди това?
С. М.:
По една или друга причина ББР не беше достатъчно активна като банка за развитие. Нашата цел беше тя да стане първокласен партньор на големите международни банкови институции, на банките за развитие в Европа и по света. Това, което си пожелах публично в самото начало, беше да увеличим сериозно печалбата на банката и нейните резултати и тя да стане водещ фактор в развитието на определени сектори от икономиката.


Е.К.: Тя има ли такива ресурси?
С. М.:
Вече разполагаме с доста сериозни ресурси. През 2018-та Българската банка за развитие отбеляза безапелационно най-силната година от двайсетгодишното си съществуване.


Е.К.: Защо е най-силната? Кажете ми.
С. М.:
Заради постигнатите резултати. Например – само за тази година ние договорихме нов, допълнителен ресурс от над милиард и седемстотин милиона евро, това са почти три милиарда и четиристотин милиона лева ресурс от международни финансови институции и други банки за развитие. Забележете – с нито един лев по тях държавна гаранция. Тоест, това са суми, които банката е договорила на двустранни начала, без българското правителство и българската държава да са поели банкови гаранции през бюджета.


Е.К.: Добре, защо се доверяват партньорите без държавна гаранция? Как са сигурни, че няма да стане нещо с парите им?
С. М.:
Аз мисля, че това е доверие на база постигнатите резултати от Българската банка за развитие и съответно стабилния растеж на банката, както по активи, така и по нейните основни показатели. Например постоянно нарастващ кредитен рейтинг. През 2018 година отново беше увеличен кредитният ни рейтинг от международната агенция „Фич”. Банката е в момента най-добре капитализираната българска банка, с най-високите нива на ликвидност и капиталова адекватност за цялата българска банкова система. Като пример, капиталовата ни адекватност в момента е 40,5% при средно 20% за банковата система в България. А ликвидното ни покритие е над 1300%, забележете, при около 230% средно за сектора. Това е достатъчно красноречиво. И отново да повторя – стабилно нарастващ рейтинг от международните агенции.


Е.К.: Имате един голям договор с Китайската банка за развитие.
С. М.:
И не само с нея, господин Кошлуков. Имаме тринадесет действащи активни договора – и с Немската банка за развитие, и с Японската банка за развитие, с Европейската инвестиционна банка... През 2018 година договореният от нас ресурс, тези над милиард и седемстотин милиона евро, е повече, отколкото в цялата двайсетгодишна история на Българската банка за развитие.


Е.К.:  Поздравления за това. При какви условия ви дават парите, при какви лихви, за да може да работите?

С. М.: Лихвите са пазарни. Ние договаряме лихви на пазарни нива. Но ще дам пример с договора с Китайската банка за развитие - лихвите ни по него са наполовина от тези, с които бихме се финансирали, ако бяхме емитирали корпоративни облигации, еврооблигации на пазарите. Тоест, два пъти по-изгодно сме се финансирали чрез тези кредитни споразумения, отколкото ако бяхме направили емитирани облигации.


Е.К.: Китайците поставят ли някакви условия за даване на такива големи ресурси?
С. М.:
Условия в случая нямаше. Условието е да финансираме добри проекти, които съответно спазват банковите стандарти за риск.


Е.К.: Да отидем на проектите. Чуват се критики, че не подпомагате достатъчно малкия и средния бизнес, а само едрия.
С. М.:
Тази критика е от групата на така наречените фалшиви новини, защото не кореспондира с фактите и с цифрите.


Е.К.: А какви са те?
С. М.:
През изминалата година кредитите в Българската банка за развитие се увеличиха над три пъти в сравнение с предходната, тоест над 400 млн. лева. Броят на подкрепените малки и средни предприятия е над 500 компании за 2018 г. Над 90% от целия кредитен ресурс е отишъл в малки и средни компании.


Е.К.: Защо ви обвиняват тогава в това?
С. М.:
Това е добър въпрос, господин Кошлуков, който може би показва, не бих казал неразбиране, защото цифрите сами говорят за себе си, а по-скоро тенденциозност или опит за манипулация. Може би това е удобно или за политически, или за корпоративни цели, например на бизнеси, които не са получили финансиране от нас.


Е.К.: Кои бизнеси са с приоритет при вас? Какво финансирате?
С. М.:
Както казах, ние финансираме всички проекти, които нашите експерти, нашите кредитни комитети, разбира се и Управителният съвет, преценят, че са добри от гледна точна на потенциал за развитие, потенциал пред българската икономика. Важно е банката да бъде обезпечена, че ще получи обратно своите пари със съответната лихва, защото въпреки че сме държавна банка ние трябва да бъдем печеливши. И това са пари, които ще отидат в бюджета, защото, искам да подчертая, нашата печалба е дивидент за българската държава.


Е.К.: Работите с международни финансови институции, работите ли по международни проекти? Кои са линиите, които следвате във финансирането и в икономиката, и в проектите?
С. М.:
Българската банка за развитие е основният партьор на Европейската комисия в плана „Юнкер” - Европейския фонд за стратегически инвестиции. Така че планът „Юнкер” в България се случва през ББР. Още една причина за гордост, защото това е доверие към екипа на банката. Оттам тези пари са насочени през он-лендинг програмите чрез партньорства с други търговски банки, основно към малки и средни компании или стартиращи компании. Това е много важно да се знае.


Е.К.: Подкрепяте ли стартиращи компании? Имате ли такъв фонд, специализиран за хора, които сега започват?
С. М.:
За първи път сега, тази година, създадохме този фонд, въпреки че той е заложен като идея още при създаването на Българската банка за развитие преди 20 години. Неговата насоченост ще бъде точно към стартиращи компании и малки и средни предприятия, но основно към start up-и, където виждаме добър потенциал и идеи. Банката би влязла като акционер в тези проекти, за да подпомогне развитието на българската икономика и създаването на работни места. През 2018 година ние създадохме още две нови компании – ББР Лизинг и ББР Факторинг, с които ще влезем и в тези две пазарни ниши. ББР вече представлява една пълноценна финансова група заедно с другите си три дъщерни дружества – Фондът за капиталови инвестиции, Микрофинансиращата институция „ДЖОБС” и Националният гаранционен фонд. Тоест, ние предлагаме пълен пакет банкови услуги за нашите клиенти.


Е.К.: Какви са реалностите на банковия пазар? Говори се, че влиза банков съюз. Някои банки може да са притеснени, други не. Възстанови ли се европейската банкова система, стабилна ли е средата?
С. М.:
Според мен европейската банкова система беше достатъчно стабилизирана през насърчителните мерки за ликвидност на Европейската централна банка. През последните години отбелязва стабилни нива и заради това има ръст на печалбите. Така че в момента не смятам, че има притеснения по отношение на стабилността на европейската банкова система.


Е.К.: А в България?
С. М.:
В България също. Аз мисля че българските банки научиха своя урок от множеството кризи през последните двадесет години, включително фалити на банки през 90-те години, имахме такъв фалит с КТБ преди само почти пет години, така че сериозно бяха подобрени и банковият надзор, и надзорът на небанковия финансов сектор. В момента мисля, че имаме два добре действащи регулатора, които прилагат международните стандарти. Това показват и оценките на Международния валутен фонд и Европейската комисия. И аз съм обнадежден от това, че солидното ниво на банков надзор и съответно високите стандарти, които се прилагат, ще помогнат за финансовата дисциплина на българските банки и за тяхното добро здраве в дългосрочен план.


Е.К.: На финала да съобщим за една инициатива, която е на ББР и ние сме ваши медийни партньори. Става дума за дарителската инициатива „Паметник за светците-просветители на България”. Да покажем какви са тези скулптури и защо правите тази инициатива?
С. М.:
Това е инициатива, която ни се струва изключително важна за България и българските граждани. Защото, ако попитаме българите кои са светците-първоучители, вероятно много от тях ще се сетят само за имената на Св. Св. Кирил и Методий. Важно е обаче да се знае, че тяхното дело е продължено много активно и от тяхните ученици- Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които в не по-малка степен помагат за създаването и разпространението на славянската писменост. В момента тя се използва от над 300 млн. души. Сериозен принос на България в културното наследство на Европа. За първи път е създадена скулптурна композиция на фигурите на Светите седмочисленици, дело на нашия известен скулптор Крум Дамянов. В момента статуите са изложени в Националната галерия. Нашата идея е чрез дарителската акция, която ще проведем с БНТ, да съберем максимално бързо средства тези статуи да бъдат изкупени и да останат за обществено ползване и обществено достояние, вместо да влязат в частни колекции.


Е.К.: Тоест, тази композиция на Светите седмочисленици ще бъде запазена чрез тази кампания.
С. М.:
Обсъждаме със Столичната община да бъдат разположени пред църквата „Свети седмочисленици”. И българите, както и чуждестранните туристи, да могат да се докосват до богатата ни история, с която трябва да се гордеем и да я показваме.


Е.К.: БНТ с удоволствие ще партнира в тази инициатива. Благодаря Ви за това участие.

 

Линк към разговора вижте тук

Назад
Други