Българска банка за развитие Българска банка за развитие

Търси
Кандидатствай за кредит

Кой е архитектът, построил емблематичните сгради в София? Филм на Нова ТВ за Антонин Колар, за когото припомня изложбата, организирана от ББР

На празника на столицата 17 септември Нова ТВ излъчи филм на Живко Константинов, вдъхновен от личността на Антонин Колар – чешкият архитект, в чиято памет Българската банка за развитие организира изложба в Музея за история на София.


1879-та, Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на Княжество България. Как изглежда градът по това време научаваме от спомените на Иван Вазов. „Цялата половина на София от конака на изток не съществуваше – това бяха празни места, бунища, бостани, стари къщурки, обкръжени с локви.”
Архивите сочат, че София става столица с близо 12 хиляди жители, 2 училища, 10 храма, 120 дюкяна и 3306 къщи.
Провинциално градче, с толкова малко жители, че градове като Варна, Русе и Шумен са с пъти повече население.

Доц. д-р арх. Валентина Върбанова, Музей за история на София: "Венеция на калта на Иречек. Защото не е имало нито една павирана улица. Но София много бързо става модерна столица, буквално за 20 години".


Една от първите заповеди на губернатора Пьотр Алабин е да възложи изработването на план на София. Два месеца по-късно Градский съвет съобщава на чешкия архитект Адолф Колар, че го определя за градский архитектор.


Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: "Да разруши старите къщи, да прокара новите улици, нещо изключително изтощително, трудно, непосилно".


И неслучайно получава пет пъти по-висока заплата от кмета. Светкавично превръща София в европейски град. Описват го като енергичен човек, който храбро се справя с непочтените предприемачи и дори бастунът му често играе по техните гърбове.

Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: "В България той е по-известен като Антонин или Антон даже. Човек с много голям принос в изграждането на модерна София". 


„Кроежът на града се прави по наредбите на господин инженерина Колар. Калните и криви улици наскоро ще бъдат чисти и прави булеварди, най-малко 18 метра.”, съобщава вестник „Куриер де Ориент”. Освен първият градоустройствен план, сред неговите забележителни обекти е паметникът на Васил Левски.

Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: "Там е била една много дълга епопея, продължителна. 17 години са го строили".


Негово дело е и забележителната сграда на Военната академия „Георги Раковски”. Построил е и тогавашното Министерство на войната, както и „перлата на столицата ни” – Военният клуб.
Строежът на клуба е започнал през 1895 година, на земя, купена за 180 хил. златни лева.
Сградата е завършена цялостно от българския архитект Никола Лазаров през 1907 година в стил неоренесанс.

Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: "И досега се радва на популярност, той е част от културния живот на столицата".

Сред произведенията на архитектурното изкуство на Колар е и скоро реновираната сграда до Царския дворец.
Старият „Гранд хотел България” е първият луксозен хотел в София.
В него отсядали прочути личности от цял свят.

Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: "Със знаменитото си кафене, където са се събирали, като се почне от Иван Вазов, интелектуалци, писатели, художници. Джеймс Баучер, кореспондентът на „Таймс”, 30 години е живял в хотела и почива в хотела".

Хотелът функционира до откриването на новия хотел „България” в съседство през 1937-ма.
Разширяването на Царския дворец също е дело на талантливия архитект.
Под ръководството на архитект Виктор Румпелмайер е построена представителната част на двореца. Сградата е тържествено открита през 1882. Това е преустроен старият турски конак.
Старата централна ЖП гара също дължим на Колар. По време на своето изграждане е била най-модерната и голяма на Балканите. Тогава два пъти седмично са преминавали и два от влаковете на „Ориент експрес”.

Доц. д-р арх. Валентина Върбанова: "На него княз Фердинанд I е чакал в царската чакалня на тази стара гара да му дойде влакчето, предполагам към княжевската гаричка, която сега е в разруха. И оттам с файтон да си стигне до любимата Врана, за да си наблюдава птиците".


Старата гара съществува до 1974-та, когато е разрушена. За няколко десетилетия столицата ни се превръща в Малката Виена и предизвиква възхищението на пътешествениците.
В музея за история на София можем да видим изложба за историята на столицата ни.
Сериозна празнична програма, с която ще отбележим, освен Деня на София, и 90-годишния юбилей на музея. София расте, но не старее.

 

Целия филм гледайте на сайта на Нова ТВ:

Кой е архитектът, построил емблематичните сгради в София?

 

 

 

 

Назад
Други
  • Фондът за капиталови инвестиции ще осигури 65 милиона лева растеж на българските компании

    Създаването на фонд за капиталови инвестиции като дъщерно дружество на банката е заложено още в Закона за ББР и в Стратегията ни за периода 2017 – 2020 г. Той е резултат на последователните ни усилия за подкрепа на българския бизнес и на мисията ни за запълване на пазарен недостиг, заяви Николай Димитров, изпълнителен директор на ББР.

    Виж повече
  • Стоян Мавродиев: С Фонда си за капиталови инвестиции ББР запълва пазарен недостиг

    Фондът за капиталови инвестиции на ББР вече е факт. Чрез него имаме още един инструмент да подпомогнем бизнеса да расте и да се развива, да инвестира в иновации и научна дейност, да повишава производствения си капацитет, да излезе на нови пазари, да въведе в организацията си нови управленски практики заедно с нов капитал, казва Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие.

    Виж повече