Българска банка за развитие Българска банка за развитие

Търси
Кандидатствай за кредит

Стоян Мавродиев пред THE INFLIGHT MAGAZINE : "ББР може да смекчи ефекта от хипотетична рецесия в Еврозоната"

- 2018 бе една от най-силните години в историята на българския банков сектор, който отчете нетна печалба близо 1.68 милиарда лева. Каква се очертава 2019?


- Да, действително има подем в сектора и очаквам това да продължи. 2018 у нас приключи с рекордни показатели за банките, за разлика от картината в други части на Европа. Активите нa банковата система за пръв път надминаха 100 милиарда лева или 100% от БВП, и не само това - подобри се качеството на активите, а просрочията намаляха. Възвръщаемостта на капитала остава сред най-високите в ЕС, и то при положение, че нивото на капитализация е осезаемо по-високо. Продължаващата консолидация в сектора също е оптимистичен знак. Най-общо казано, повишава се доверието към банките у нас като цяло. Очаквам тази година да се задълбочи интеграцията ни с европейската финансова и банкова система. Причина за това е сближаването с Европейската централна банка при подготовката за включване на лева към Валутния механизъм II. Смятам, че тази интеграция на икономиката и банковата ни система в единния пазар, включително и Европейския банков съюз, е естествен и необратим процес.

- Г-н Мавродиев, икономиката е известна с цикличното си развитие и някои анализатори вече предупреждават, че текущият цикъл върви към края си. Доколко подготвена е българската банкова система, а и икономиката като цяло, за евентуална нова криза?


- Нямаме повод за излишни страхове. Българската банкова система показа устойчивост и гъвкавост в последните две десетилетия. За този период светът премина през различните фази на цикъла, включително безпрецедентната криза от 2008. Както вече казах, и нивото на капитала, и доходността в банковия сектор у нас са чувствително по-високи от средните за еврозоната и за ЕС, а качеството на активите се подобри. Същевременно рискът от „заразяване“ на финансовия сектор отвън тук е много нисък. В последните години България води последователна макроикономическа политика. Има стабилен баланс на публичните финанси и резерви за посрещане на шокове в икономиката. С други думи, икономиката, фискът и банките ни са добре подготвени за предизвикателства. Все пак, трябва да отбележа, че българската икономика е изключително отворена и експортният сектор е много чувствителен към състоянието на големите ни икономически партньори. Там са и моите притеснения – ръстът в Германия е под 1%, а вече се говори и за лек спад в средата на 2019, надали някой може да прогнозира икономическото състояние на Великобритания към края на годината, Франция изпитва своите проблеми в пазара на труда и енергетиката, Италия пък стои пред огромни предизвикателства в сектора на публичните финанси. Българският износ е насочен към тези държави, спад на икономиката там ще се пренесе и тук.
Важно е да отбележа, че на ББР по закон й е отредена важна функция в периоди на преход. Чрез проектите, които финансираме, можем да играем ключова антициклична роля – да подпомогнем инвестициите в период на криза, когато те са подтиснати поради различни причиниЗа да улесним достъпа до финансиране на малкия и средния бизнес, миналата година разширихме структурата на привлечения отвън ресурс и договорихме изгодна многогодишна финансова рамка над 1.5 милиарда евро, които можем да усвояваме през следващите години. Ако българската икономика влезе в рецесия, поради външен икономически шок, то ББР вече разполага с нужните инструменти да смекчи пряко до 2% от подобен спад. Разбира се, при нужната проектна готовност от публичния и частния сектор.

- Три години след пълната проверка на активите българската банкова система отново е под лупа заради кандидатстването на страната за ERM II. Какви ефекти очаквате от евентуалното влизане в този механизъм? Как би се отразило на българските банки попадането им под шапката на Европейския банков съюз?


- Както казах, стабилността на икономиката е индикатор за банковата стабилност. За доверието в банките допринася и БНБ. Всичко това, плюс консолидацията и засилената ефективност в сектора, излъчва позитивни сигнали. А ускорената интеграция на реалния сектор и банките ни към Европа дава шанс на българския бизнес да расте и да се развива.
Впрочем рейтинговите агенции също сигнализираха, че при включването на лева към ERM II се очаква нов скок на кредитния рейтинг на България. Това ще рефлектира и на рейтинга на ББР, който е равен на суверенния, а също и на другите банки и финансови институции у нас. Съответно, ще намали разходите за финансиране на бюджета и на банките, а оттам - и по-евтин ресурс за публичните и частни инвестиции. Така че реално членството ни в Европейския банков съюз ще засили доверието на инвеститорите и бизнеса от цял свят към България.

- Българската банка за развитие бе основана като Насърчителна банка преди точно 20 години, със заявена основна цел да подпомага малкия и средния бизнес за увеличаване на експортния му потенциал и за покриването на европейските стандарти. Това ли са основните цели на банката и днес?

- Да, те си остават същите. Малко повече от 10 години минаха от приемането на Закона за ББР, с който Насърчителната банка прерасна в Българска банка за развитие. Капиталът й беше увеличен, а новата стратегия и устав й възложиха разширен мандат. Така нашата мисия, освен подпомагането на малкия и средния бизнес, включва нови задачи, свързани с финансиране на публични инвестиции и проекти, подпомагане на дейности около държавни, общински или международни проекти. Но първоначалният фокус си остава.

Изминалата година беше най-силна за цялата 20-годишна история на банката. Дадохме на бизнеса над три пъти повече нови кредити за почти 400 милиона лева. Активите ни за пръв път надхвърлиха 3 милиарда лева, а печалбата значително се увеличи. Продължихме да развиваме и банковата група, като учредихме новия Фонд за капиталови инвестиции и стартирахме още две дъщерни дружества – ББР Лизинг и ББР Факторинг.


- Какво трябва да знаят собствениците на едно малко или средно предприятие, които планират да потърсят финансиране чрез ББР?


- В ББР помагаме със специфични решения, а не просто с банкови продукти. Банката подава ръка и на прохождащите предприемачи в трудните първи стъпки. Това е много важно, когато останалите банки не са в състояние сами да предоставят подкрепа. Проектите, които финансираме, трябва да имат ясна идея, изпълним бизнес план, добра възвръщаемост и съответното обезпечение за управление на рисковете. Ние следваме принципите на разумна финансова и икономическа логика. ББР е държавна банка, но без да ползва държавна гаранция или друга форма на споделяне на риска с държавата. Привличаме ресурс за финансиране на дейността си на пазарен принцип, под надзора на БНБ, и със същите изисквания като при всички други търговски банки.
През миналата година 98% от компаниите, които са кредитирани пряко или индиректно от ББР и нейните дружества, са малки и средни предприятия. Дъщерните ни дружества работят изцяло за тях, както и програмите за индиректно финансиране чрез други търговски банки и специалната програма на държавата за енергийна ефективност в българските домове. Около три-четвърти от общия обем на финансирането ни е насочен към малкия и средния бизнес.

- Една от основните мисии на подобни кредитни институции с държавно участие е да финансират проекти в областта на образованието, които не биха били достатъчно атрактивни за частните банки. Как стоят нещата при вас в тази област, и изобщо как виждате ролята на държавата в стимулирането на образованието и науката?


- Това е точно така. Едва ли някой подлага на съмнение колко важно е образованието за икономическия успех. За повишаването на стандарта на живот и за човешкото достойнство. Затова и темата за инвестиции в образованието и въвеждането на креативни политики от правителствата е толкова актуална в Европа и по света. За България е особено важно инвестирането в образование и наука. Пренебрегнем ли това, ще берем горчиви плодове в бъдеще.
Няколко поредни години банката ни подкрепя най-голямата обучителна програма за предприемачи на „The Founder Institute“ в София, както и годишното проучване на стартиращите и средни дигитални компании InnovationShip 2018. В партньорство с VIVACOM подпомагаме развитието на IT образователната инфраструктура в страната. Оборудвахме компютърна зала в Центъра за настаняване от семеен тип в с. Гаврил Геново. Имаме и образователна инициатива, свързана с познаването и опазването на културното и архитектурното ни наследство.


- ББР е и главният партньор за България по т. нар. план „Юнкер“. Можете ли вече да направите едно обобщение за изпълнението му?


- Планът за инвестиции, популярен като Плана Юнкер, и Фондът за стратегически инвестиции към Плана са безспорен успех за Европейската комисия и за екипа на г-н Юнкер. Основната ни задача като банка-партньор за България беше да насочим финансовия ресурс на ЕФСИ към местния бизнес. Програмата е насочена към микро-, малки, средни и междинни предприятия. С тази програма ще се отпуска кредитиране при облекчени условия и по инициативата „Младежка заетост“ на Европейската инвестиционна банка.
Предстои надграждането на плана „Юнкер“ – в периода 2021-2027 ще действа новата програма Invest EU. И пак Българската банка за развитие е естественият партньор на тази програма в България и ще участва активно в подготовката и реализацията й.

- Българската банкова система си остава една от най-добре капитализираните в Европа, със средна капиталова адекватност около 20%. Капиталовата адекватност на ББР е почти двойно по-висока. Каква е причината? Не опираме ли отново до недостатъчно проекти и идеи от страна на бизнеса?


- Ще подчертая отново, че през миналата година предоставихме три пъти повече кредити в сравнение с 2017. Добрите финансови резултати на ББР заедно с високата капитализация и ликвидност я поставят на стабилна основа. Това ни дава увереност да продължаваме със специфичната си мисия. Това е и основа да сме подготвени за антицикличната си роля, както вече стана дума. Да сме стожер, когато международните финансови трансмисии и условия се влошават.
Колкото повече разгръщаме мащаба си, в толкова по-голяма степен ще бъде използван наличният капитал на банката. Това, разбира се, ще се отрази на капиталовата ни адекватност, тя ще спадне в известна степен, но пак ще остане по-висока от средното ниво в банковата система. Логично и нормално е ББР като държавна банка за развитие да бъде по-стабилна и по-добре капитализирана от частните търговски банки. Изградили сме доверие сред партньорите си и сме в състояние да финансираме при изгодни условия без държавна гаранция. Аз виждам множество възможности да разширим пазарите си като банка за развитие и да навлезем на нови. Наблюдавам пазарите, фирмите и финансовите инструменти за различните типове клиенти. Изисква се деликатен баланс между ръст на портфейла, ефективност, усещането за бизнес средата и поетия риск. Всички сегменти - и МСП, и корпоративни клиенти, индиректно финансиране чрез търговски банки, стартиращ бизнес, имат определен рисков профил, към който се придържаме. Доходността, която ни носи всеки портфейл, съответства на рисковия профил. Подходът ни досега да поддържаме устойчиво съотношението между риск и доходност е доказано успешен.

- Епохата на рекордно ниски лихви вече приключи отвъд океана, очаквате ли скорошни корекции и в Европа?


Аз съм с по-различно мнение по този въпрос и смятам, че епохата на рекордно ниски лихви ще продължи не само тук, но и зад Океана. Може би ще е интересно да видим дали съм бил прав при следващата ни среща!


---
ВИЗИТКА
СТОЯН МАВРОДИЕВ е магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски" и магистър по финанси от УНСС. Обучавал се е в Международната данъчна академия в Амстердам и Международната програма за лидери към Държавния департамент на САЩ.
Зам.-председател на икономическата комисия и член на комисията по бюджет и финанси в 41-ото Народно събрание, а от 2010 до 2016 е председател на Комисията за финансов надзор.
Член на Борда на директорите в редица международни организации, сред които ESMA, EIOPA, ESRB, и представител на България в IOSCO, IАIS и IOPS. Член на Консултативния съвет по финансова стабилност (КСФС).
От октомври 2017 година е председател на УС и главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие.
От април 2018 г. е член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Назад
Други