18.04.2018 Герасимос Томас: Българската банка за развитие подпомага проектите и иновациите
Изказване на председателя на УС на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) в рамките на ББР Форум 2018, панел "Как да работим с ЕФСИ в България и региона"
Дами и господа, надявам се накратко да очертая основната рамка за нашата дискусия. През 2014 година ЕК реши да създаде Комисията „Юнкер“ и бяха предприети първите политически стъпки в посока изпълнение на 10-те етапа по Плана „Юнкер“. Публичните и частните инвестиции в Европа по онова време бяха ударени силно от кризата, така че беше много важно европейските структури да намерят начин и да подпомогнат този сектор. Две трети от средствата за този фонд са предназначени за подобряване, разширяване и сгъстяване на инфраструктурата, а също така за подпомагане на малки и средни предприятия, както и на новосъздаващи се такива.
Дигиталната инфраструктура, цифровата инфраструктура също са сред основните цели на нашата програма, както и инвестициите по отношение на климатичните промени и опазването на околната среда. Определена част от този бюджет е насочена към младите хора в Европа.
300 млрд. евро трябва да бъдат мобилизирани като цел до 2020 г. Благодарение на усилията на Европейския парламент и на Европейския съвет цялата инициатива започна да се развива много бързо. Виждаме вече, че са постигнати доста добри резултати. До края на март 2018 г. ЕФСИ отчете сумата от 274 млрд.евро като подкрепа за вече реализирани проекти, най-вече насочени към малки и средни предприятия – 23%. 21% от тези суми са за енергетиката, подобни са и процентите за подобряване на дигиталната инфрастуктура. Националните банки за развитие са сред тези основни инструменти, които помагат за доброто разпределение и усвояване на тези суми. В края на миналата година Европейският парламент внесе предложение и ЕК реши да удължи функционирането на ЕФСИ до 2020 г.
Смятам, че това, което беше много трудно в началото, но успяхме да го преодолеем, бе географското разпределение. Както можете да се досетите, през първата година бяха насочени повече средства към някои сектори и към някои държави, но постепенно беше постигнат баланс.
Ако погледнете проектите чрез нашата мониторингова система, ние успяхме да подобрим инвестициите на базата на БВП на глава от населението, а не като абсолютни числа, защото по-големите държави имат и по-голямо население. БВП на глава от населението е много добър инструмент и бяха постигнати много добри резултати. Гърция, Естония, България, Португалия, Испания, Финландия, Латвия, Италия, Полша и Литва са десетте държави с най-добро усвояване. В Гърция, както знаете, инвестиционната атмосфера не е много добра, но въпреки това успяхме да постигнем много. В България има още много какво да се направи.
Една начална идея при създаването на ЕФСИ е да се мобилизират максимални частни инвестиции с минимални публични средства - навсякъде, където може да се окуражава инвестирането от страна на частния сектор. Сред основните цели в Плана „Юнкер“ е да се привличат частният сектор и частните инвестиции, като се минимизира рискът с помощта на публични средства. По този начин успяхме да разширим мащаба на предприетите проекти и да увеличим добавената стойност.
Проектите в ЕФСИ в началото бяха в европейски мащаб. През втората година ние преминахме към контакт с повече групи извън Европейската инвестиционна банка. Сътрудничеството в националните банки за развитие се разшири и 163 документа бяха подписани между ЕФСИ и национални банки за развитие.
Имахме и инвестиционни платформи, чрез които се включваха банките за развитие. В много случаи успяхме да съберем европейските структурни фондове с ЕФСИ, защото целта, както Ви казах, беше да обединяваме финансовия капацитет, който е наличен в структурните фондове, в различните агенции и звена на европейските структури. Резултатите от това усилие е, че подписахме всички тези проектни документи, като 80% от тях бяха с нови клиенти, с банковия сектор и с инфраструктурни компании и организации - корпорации, клиенти, които не бяха работили с ЕИБ преди това. Тази динамика беше заложена още при създаването на ЕФСИ.
Днес сме в България с любезната покана на Българската банка за развитие, с която имаме 13 транзакции, като три са за малки и средни предприятия. Имаме и проекти за инфраструктурата - за 650 млн.евро. Това, разбира се, е недостатъчно, но показва, че динамиката вече е от нов тип и е възможно да продължим да я подпомагаме. А Българската банка за развитие от своя страна е тази, която подпомага проектите и иновациите. Това е старт на една нова динамика по привличането на частни инвеститори, защото знаем, че в партньорство с ББР частният инвеститор може да бъде подпомогнат и да постигне много. Най-важното от страна на ЕФСИ е, че създава структурата, като изисква едно много добро качество на проектна подготовка в национален мащаб. Необходим е голям набор от експерти, които могат да бъдат предоставяни също от ЕФСИ и от други европейски държави. Техническата помощ за разработването на проекти, която в крайна сметка води до по-добър процент на проекти, които се финансират, е много важна.
На портала на ЕФСИ инвеститорите могат да включат своите идеи и съответно да намерят тези, които са готови да подпомогнат и реализират такива проекти. Разбира се, инвестиционният климат е много важен. Не е тайна, че инвестиционният климат в Европа не е най-приятелски настроеният към инвестиции, защото Европа като цяло страда от недостатъчно развити инвестиции на рисков капитал. Има административни бариери, има държавни процедури, които са много тежки и са бариери пред частните инвестиции в Европа като цяло. Ето защо част от инвестиционния план за общността е да се разработят препоръки към всички правителства на държавите-членки, за да подобрят инвестиционния климат - например подобряване на функционирането на трудовия пазар и други подобни. Радвам се, че имаме възможност да разискваме тук, в България, тези инвестиционни възможности и начините за подобряването им.
