Българска банка за развитие Българска банка за развитие

Търси

Институтът за икономически изследвания на БАН представи резултатите от национално проучване на бизнес средата сред 1 023 български компании

Институтът за икономически изследвания на БАН представи резултатите от Националното проучване "Състояние, динамика и перспективи на кредитната активност в България". Изследването е възложено от Българска банка за развитие (ББР) и обхваща 1 023 български компании от цялата страна. Сред тях най-многобройни в извадката са микро и малките фирми – 614, средните и големи предприятия са съответно 210 и 199. В проучването са участвали над 512 компании от сектор "Промишленост", 410 фирми от сектор "Услуги" и 101 от сектор "Селско и горско стопанство".

Над 20% повече са малките и средни предприятия в България в сравнение с Европейския съюз. У нас делът на тези компании в икономиката е около 98%, докато средно за ЕС той е две трети. Преобладаващата част от МСП (над 90%) са със заетост под 10 души, като повече от 4/5 от тях са в сферата на услугите. Такъв тип предприятия не могат да бъдат гръбнак на стабилна икономика, смятат учените. Крупните производства съдействат за създаването на необходимото за тях обкръжение от МСП. Оттук произтича и необходимостта от целенасочена индустриална политика на държавно равнище – грижа за създаване на условия, заздравяване и поддържане на стабилни големи национални предприятия. Сред ключовите сектори за ефективно работеща и устойчива икономика у нас са промишлеността, селското стопанство, туризмът, строителството и транспортните подотрасли.

Според икономическия екип, реализирал проучването, ББР трябва да държи в полезрението си ключовите отрасли и да полага грижи за техния растеж. Това автоматично изключва банката да бъде фокусирана само върху МСП сектора, тъй като така ще изпусне от своя фокус категории, които са определящи за устойчивото развитие на българската икономика, като например високотехнологичните, експортно-ориентираните и новосъздадените предприятия. Значителна част от фирмите, участвали в изследването считат, че ББР трябва да се ангажира в реализацията на мащабни национални стратегически обекти, както и че банката следва да създава и предлага добри финансови условия за фирми, спечелили проекти по оперативни програми.

Данните от изследването показват, че младите компании с до 2-годишна история обслужват дълговете си най-безпроблемно и подхождат отговорно към поемането и управлението на рискове. Въпреки това обаче този сегмент от фирми е най-пренебрегван от търговските банки поради липсата на достатъчна бизнес-история. Най-често затруднения при погасяване на задълженията си имат компании от експортния сектор, сочат данните.

Икономистите от БАН смятат, че през 2017 г. нарастването на бизнес кредитирането ще се запази слабо, заради неустойчивото търсене. Изводът се основава на данни за очакванията на бизнеса за свиване на пазара и трудностите при намиране на клиeнти.

Едва около 30% от българския бизнес ползва кредити за дейността си. Избягването на заем се реализира чрез взаимно кредитиране между фирмите. Това се потвърждава и от данните, че над 22% от фирмите у нас имат задължения към контрагенти. 10% от компаниите пък се финансират чрез небанкови финансови институции.

Друг проблем е и значителният брой отказани кредити. Близо 1/3 от изследваните компании са получили неодобрение за кредитиране, основно заради недостатъчни обороти или обезпечения, както и заради задлъжнялост и лоша кредитна история. 45 на сто пък от одобрените за финансиране компании сами са се отказали от вземане на кредит. Сред причините те са посочили високата цена на ресурса, прекомерното изискване за обезпечение, кратък погасителен срок, проточване на процеса по взимане на решения от страна на банката или по-добри условия, предложени от друга финансова институция.

Данните от проучването показват още, че по-голяма част от анкетираните фирми очакват цена на кредита около 5%. Над 5 на сто е приемлива цена за 46% от малките фирми, докато само 27% от големите биха се съгласили на лихва над 5%. Изследваните компании почти единодушно предпочитат кредит с фиксирана лихва. Очакванията на бизнеса са свързани и с предлагане на по-гъвкав подход и индивидуални условия, както и експертна подкрепа при структурирането на исканите от тях кредити.

Според икономическите експерти на БАН впечатление прави, че фирми от по-слаборазвити региони като Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Плевен възнамеряват да търсят банково финансиране. Най-голям интерес са декларирали средните фирми с персонал от 10 до 50 души. 42 на сто от големите компании планират да кандидатстват за кредити след дванадесет месеца. По-голямата част от фирмите, които имат  намерение да теглят заеми сочат, че се нуждаят от дългосрочен инвестиционен кредит със срок от 5 до 10 години в размер до половин милион лева.

Резюме на проучването можете да изтеглите оттук.

Пълния текст на проучването можете да изтеглите оттук.

Назад
Други