Българска банка за развитие Българска банка за развитие

Търси

Стоян Мавродиев: Ще превърнем ББР в банка с ясна стратегическа визия

Интервю на Стоян Мавродиев, председател на УС и изпълнителен директор на ББР за в. "Банкеръ":

Г-н Мавродиев, кои са основните предизвикателства, пред които смятате, че сте изправен като изпълнителен директор и председател на УС на Българска банка за развитие?

Най-голямото предизвикателство е да превърнем Българска банка за развитие от банка с много добри финансови показатели в банка с отлични финансови показатели, и не само - с ясна стратегическа визия. Именно последното е големият къс от пъзела, който липсва в момента. Да, ББР има много висок кредитен рейтинг; да, ББР премина с блестящ резултат оценката на качеството на активите и стрес-тестовете; да, ББР е уважавана на международната сцена и е желан партньор за чуждестранните частни и публични организации и т.н. В същото време обаче липсва най-важното - стратегическата визия за банката, която най-после да получи широко утвърждаване.

Но нали има Закон за Българска банка за развитиеи устав - не дават ли те стратегическата визия?

Те наистина задават едни неотменими задачи пред ББР, но не мисля, че стратегическа визия може да се придаде чрез закон или друг нормативен акт. Тя е продукт на много повече фактори, сред които и особеностите на съответното време. Например днес повечето банки за развитие както на Изток, така и на Запад са фокусирани върху финансиране на стратегически публични и публично-частни проекти и това е тяхната стратегическа визия. У нас ББРе задължена и ще изпълнява задълженията си да подпомага малкия и средния бизнес, но е видно, че нейната стратегия не се и не трябва да се ограничава единствено до това.

Смятате ли, че е нормално за една банка за развитие едва 35% от активите й да са ангажирани в преки кредити за фирмите? И още толкова да са дадени назаем за саниране на жилища? При слабия апетит на търговските банки за поемане на кредитен риск не е ли редно ББРда се нагърби със задачата за по-активно кредитиране на малките и средните предприятия?

Думичката "нормално" тук е ключова и бих искал да реферирам директно към предния въпрос. Нормално означава това да е в синхрон с общата среда и практика в съответната област. Ако направим преглед на повечето банки за развитие, ще видим, че "нормалното" за тях са именно стратегическите публични и публично-частните проекти. В този смисъл отговорът е ясен. Но пък у нас има Закон за Българска банка за развитие, който й вменява обществена отговорност да следва политики на правителството като споменатата от вас програма за саниране. Така че не смятам това разпределение като извънредно или създаващо напрежение за момента. Трябва да припомня и че само по линия на дъщерния Национален гаранционен фондфинансиране на стойност 730 млн. лв. са получили над 3100 клиенти на търговските банки - тези активи не са в баланса на ББР, но не биха съществували в голямата си част без подкрепата на ББР. Що се отнася до апетита на другите банки, ББР не трябва да им бъде пряк конкурент - това не е естеството на публична банка за развитие. Кредитирането преминава през нормална фаза, която е част от по-дългия банков цикъл - днес все още имаме голямо натрупване на депозити и ниски лихви по спестовните и заемните продукти, което дестимулира спестителите и стимулира кредитополучателите в кандидатстването за кредити. Това е естествен процес и аз не мисля, че ББР трябва да играе някаква контрациклична роля днес.

Между другото, ако бяхме в условия на икономическа криза, тогава този въпрос би стоял по-актуално, тъй като е част от по-голям икономически дебат. Дали държавата да играе контрациклична роля по време на криза, както препоръчва кейнсианската икономическа школа, или да остави т. нар. погрешни инвестиции да бъдат изчистени и да се следва естественият цикъл, според принципите на австрийската школа?

Като говорим за кредитиране, към предишното ръководство на ББР бяха отправени доста медийни обвинения, че кредитира бизнеси на лица, които пряко или косвено са обвързани с основните политически партии в страната, въпреки че в устава й има забрана за това. Като един от примерите за това бяха посочени кредитите, предоставени на бизнесмена Георги Гергов. Смятате ли да направите ревизия на кредитния портфейл и да изчистите от него всички кредити, дадени от ББРна фирми, за които има съмнение, че са свързани с политически лица и/или да направите промени в устава на банката, за да конкретизирате случаите, за които важи тази забрана?

Да, смятам да направя ревизия. Но не смятам да чистя кредити поради съмнения. Както сами казахте, има закон и аз смятам да го следвам стриктно. Имайте предвид, че през последните години Европейският съюз работи много върху развитието на дефинициите в Европа за свързани лица, и като председател на КФН аз бях от хората, които участваха в процеса и реално прилагаха тези определения. Доказал съм, че мога да стигна до дъното на такива свързаности и да не се влияя от външна намеса при прилагането на закона. Това смятам да направя и в ББР. Що се отнася до устава, по всяка вероятност ще има промени, за да бъдат изчистени въпроси като този.

Един от основните проблеми, с който се сблъскват малките и средните предприятия и стартиращите бизнеси, е липсата на достатъчно обезпечения, за да гарантират кредитите, които искат от банките. Какви инициативи и финансови инструменти може да предложи ББРза решаването на този проблем?

В кариерата си съм работил за международни компании и мога категорично да заявя, че достъпът до финансиране на малки и особено стартиращи компании - не само в България, но и в цяла Европа, е много труден и изостава критично от условията в САЩ. Българска банка за развитиевече има инструменти в тази посока, като тепърва ще развиваме и нови. Например Микрофинансиращата институция "Джобс" е ексклузивно фокусирана върху такива компании. Другото ни дъщерно дружество - Националният гаранционен фонд, също улеснява достъпа до финансиране на малките и средните предприятия, като издава допълващи обезпечението гаранции по кредитите им.

Чрез онлендинг програмите си (индиректните програми, отдаващи финансов ресурс на търговските банки - бел. ред.) ние имаме възможността да поемем част от риска на малките и стартиращи компании, като по този начин стимулираме търговските банки да ги финансират "по смело". Започнахме работа по създаване на фонд за дялови инвестиции - инструмент, който е невероятно добре развит отвъд Океана, но в България и дори в Европа изостава критично. Само за едно се замислете - колко пъти сте чули някой стартъп в САЩ да търси кредит? Вярвам, нито веднъж -защото там се търсят инвеститори в малките започващи компании и именно чрез тях се осигурява първоначалното финансиране.

Назад
Други