Българска банка за развитие Българска банка за развитие

Търси
Кандидатствай за кредит

Как може да се възроди изчезващо родопско село

“Прекарахме повече от 15 г. във Венецуела. През една от ваканциите ни в България попаднахме в родопското село Косово и то ни плени завинаги – с тишината и спокойствието си, с калдъръмените улички и старите жилищни постройки, разхвърляни по баирите. Когато решихме да се върнем в България, вече нямахме колебания къде искаме да живеем”. Това разказват Христо и Светлана Ралеви, които са собственици на комплекса "Косовските къщи" заедно със свои съдружници. През 2002 г. те купили дома на големия възрожденски майстор уста Хаджи Георги Станчовски, най-личната сграда в Косово, обявена за паметник на културата.

Идеята им била да я възстановят и да посрещат в нея гости. Съпрузите признават, че сделката с 66-имата наследници станала трудно. Преговорите с тях продължили близо 1,5 г. Толкова време им отнела и реставрацията, а от 2005-а започнали да приемат туристи. Интересът бил голям и Ралеви се решили да разширят бизнеса. Кандидатствали по програма САПАРД, за да купят и съградят наново още двекрасиви къщи в селото – Гаватовската и Елиновската.

"В края на 2006-а подписахме договора с фонд "Земеделие" и започнахме да търсим кредит. Българската банка за развитие ни предложи най-добри условия – като гратисен период и лихви. На следващата година взехме 700 000 лв. със срок на изплащане 10 г.", обяснява Светлана. По думите й, отпускането на заема станало бързо и не са имали никакви проблеми. Кредитната линия била отворена точно навреме – през април 2007 г., когато трябвало да започнат строителните работи. За 18 месеца дюлгери от Родопите възстановили Гаватовската и Елиновската къща в предишния им блясък. И двете се намират в т.нар. "турска махала" на Косово.

"На практика трябваше да ги изграждаме наново, тъй като от тях бяха останали само зидове. Преди да започнем, дойдоха архитекти и направиха снимки, за да възстановим сградите в предишния им вид – с тиклите, комините, оджаците, долапите в стените, дървените тавани. Такъв тип строителство е много сложен и скъп. Налагаше се материалите да се качват с коне заради стръмния терен", разказват Ралеви. Стремежът им бил къщите да не приличат на музеи. В тях има по едно помещение с миндерлъци, но спалните за гости разполагат с всички удобства.

Гаватовската е на едно от най-високите места в Косово и до нея се стига пеша по пътека. Багажът се качва по лифт. С него се доставят и ястия на отседналите в нея туристи.

"Къщата е с прекрасна панорама към селото. На най-долното ниво има самостоятелна механа с камина, кухненски бокс и санитарен възел. На другите етажи са разположени 9 помещения за нощувка, а в двора има барбекю", посочва Светлана.

Втората къща – Елиновската, която със съпруга й възстановили по САПАРД и с кредит от Българската банка за развитие, е някогашното килийно училище на Косово. До нея също не отива кола. Гостите трябва да изкачат около 120 м по калдъръмена пътека.

"Хората, които идват тук, обичат да ходят пеша и не са плашат от баири. Даже им харесва. Това е част от романтиката на мястото", казват Светлана и съпругът й. В Елиновската къща те предлагат три мезонета с 12 места и невероятен изглед. По думите им повечето от гостите предпочитат сами да си приготвят храната на барбекюто отвън, но могат и да си поръчат да им бъде доставена от Хаджийската къща, където е ресторантът.

Комплексът от трите къщи се радва в момента на голям интерес от страна на българи и чужденци. През 2008 г. обаче, когато започна кризата, Ралеви и съдружниците им преживели труден период.

"Тъкмо отворихме Елиновската и Гаватовската къща, и настъпи стагнация. Първото нещо, от което се отказва човек в такава ситуация, е почивката", разказват съпрузите. Наложило им се да предоговорят кредита с Българската банка за развитие. Благодарни са, че срещнали оттам разбиране.

По думите им те също били коректни клиенти – не закъснели нито веднъж с вноските. Догодина ще погасят изцяло заема. Обмислят възможността да теглят и нов, за да развиват бизнеса си.

"Ралеви възродиха селото ни, което беше на изчезване. Сега непрекъснато идват хора, любуват се на природата, разхождат се наоколо, чува се говор и смях – има живот", коментират местните жители, които са само осмина.

Голяма част от гостите на Ралеви са чужденци – белгийци, холандци, французи, израелци, немци. Светлана и Христо работят с туроператори от 10 г. Имат и добро представяне в интернет. Наскоро представителка на "Лоунли планет" дошла в Косово на опознавателен тур из страната и останала поразена.

"Ще включим "Косовските къщи" в нашия справочник като едно най-красивите места в България", уверила тя.

Посетителите на комплекса остават очаровани и от ястията, които се предлагат – родопски пататник, калугерска боб чорба, катми, клинове, сачове, агне на пещ.

Всички продукти са произведени в околността на Косово. Хлябът се меси в Хвойна – без мая, с домашен квас. Млечните продукти се доставят от мандрите в Чепеларе и Забърдо, а зеленчуците от Асеновградско. Вината и спиртните напитки в комплекса са само български.

"Водим желаещите и за гъби в гората. Познаваме около 20 вида. Много чужденци искат да берат и билки", обясняват Светлана и Христо. За туристите има и карти с еднодневни маршрути. Гостите могат да прескочат до Сливодолското падало, Бачковския манастир, Асеновата крепост, пещерите Дяволското гърло и Ягодинската пещера или пък до енергийния триъгълник от тракийски светилища – Кръстова гора, Белинташ, Караджов камък.

"Посрещаме не само много чужденци, но и българи, което много ни радва", уточняват Светлана и Христо. По думите им в стаите не са сложили климатици, защото стените на къщите са с дебелина 60 см, а вечер идва хлад от Балкана. През студените месеци помещенията се отопляват с парно. Пътят до Косово, което е на 45 км от летище Пловдив и на 190 километра от софийското, е винаги почистен през зимата.

"Въпреки че имахме трудни години по време на кризата, не съжаляваме, че направихме къщи за гости”, категорични са Ралеви“.

В. „24 часа“

Назад
Други